Всебългарски съюз "Отец Паисий" (ВСОП)

През 1927 г. софийският митрополит Стефан (бъдещ екзарх, масон, много силна, но противоречива личност) подхвърля идеята за обединение на интелигенцията върху национална основа. На 20 юни 1927 г. в салона на свещеническото братство в София под негово покровителство се организира среща-събрание. Присъстват около 200 души видни интелектуалци. Между тях са Вл. Дякович, Спространов (общественици националисти), о.з. ген. Шкойнов (главен водач на "Родна защита"), о.з. полк. Диаманди Николов, Димо Казасов (бивш социалдемократ, звенар, участник в преврата от 9 юни 1923 г., бъдещ участник в превратите от 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г.), Димитър Мишев (масон), професорите Иширков и Милетич.

На 30 юни 1927 г. се свиква ново събрание, на което проф. Никола Станев предлага името Всебългарски съюз "Отец Паисий" (ВСОП). Избира се временен комитет с председател митрополит Стефан, секретар Диаманди Николов, членове: проф. Александър Т. Балан, протойерей П. Тулешков, о.з. ген. Владимир Вазов, проф. Атанас Иширков и Христо Божинов.

На 16 ноември 1927 г. се състои учредително събрание във Военния клуб, на което присъстват 200 души. Приема се устав на съюза. На 23 декември 1927 г. се съставя и попълва нов изпълнителен комитет в състав: председател митрополит Стефан, секретар Диаманди Николов, заместник-председател проф. Георгов, членове: Д. Мишев, проф. Г. П. Генов, проф. Г. Кацаров, Вл. Дякович. Образуват се 4 различни отдела, в които влизат личности като Богдан Филов (бъдещ професор, министър-председател и регент на България, съден от народния съд и убит на 2 февруари 1945 г.), Димо Казасов, Асен Златаров (бъдещ професор и социалдемократ с леви разбирания, поклонник на СССР), проф. Иван Шишманов, поетесата Дора Габе, Васил Пундев (литературен критик и естет, след това убит от противниците на Протогеров), Михаил Арнаудов (бъдещ професор), И. Табаков. Съюзът привлича също известни личности като писателя Стилиян Чилингиров, професорите Баламезов, П. Мутафчиев, Теодоров-Балан, Никола Станев, Иван Георгов, Мишайков, Александър Балабанов, Петър Динеков, общественици като Велчо Велчев, д-р Николай П. Николаев, експерти по малцинствата като Иван Пенаков, също така митрополит Кирил (бъдещ патриарх на Българската православна църква) и др.

Съюзът не се стреми към привличане на много членове, а към качествени издания и пропаганда по националния въпрос. В 1929 г. ВСОП има 117 колективни и 584 индивидуални членове, 10 години по-късно-428 колективни и 2347 индивидуални. Основните насоки на ВСОП са идеята за национално единство, разгръщане на масова националистическа кампания, поддържане на ревизионистичния дух и идейна борба против Ньойския договор, подпомагане на българските малцинствени групи и икономически емигранти в чужбина с литература, учебници и други печатни материали, връзки с българските колонии и дружества в чужбина, с дейци на Обществото на народите, установяване на връзки с чужди учени и общественици, специалисти по въпросите за малцинствата, мирните договори и тяхното ревизиране, контакти с европейски и световни интелектуалци, политици и държавници в защита на правата и интересите на България и националните ни малцинства зад граница.

От 1928 до 1943 г. организацията издава списание "Отец Паисий" и от 1928-1931 г. списание "La Revue Bulgare". В редактирането и списването на списанията участват повечето видни български професори и интелектуалци. Поради участието в работата на ВСОП на много университетски професори и гимназиални преподаватели от цялата страна, както и поради умерения и толерантен тон на техните издания, самото Министерство на просветата препоръчва техните книги и списания. От 1936 г. ВСОП публикува т.нар. Вътрешен лист "Паисиевата борба". В него има организационни вести и инструкции към клоновете в България и чужбина. "Десет години ВСОП" е отчет, издаден от дружеството в 1937 г. в София. Поради унищожаване на голяма част от протоколите на ВСОП този сборник е основен източник за тяхната дейност.

През 1942 г. ВСОП организира общобългарска акция в освободените македонски земи. Делегацията на съюза е в състав: проф. Г. П. Генов (зам.-председател на ВСОП), о.з. ген. Соларов от запасното офицерство, о.з. ген. К. Николов от македонската организация, проф. Иван Орманджиев (председател на тракийската организация), Антонов (председател на "Западните покрайнини" и "Въртоп"), Греков (председател на организацията на бесарабските българи), Др. Божинов (представител на добруджанската емиграция и на освободена Добруджа). Триумфалното шествие започва от Девебаир, чак до Охрид, с тържествени митинги в по-големите градове на освободена Македония. Поводът е обединението на България от Охрид до Силистра.

След 1943 г. дейността на ВСОП отслабва значително, назряват други събития, но се засилват културно-просветните и исторически материали. Списание "Отец Паисий" спира в края на 1943 г.

Дългогодишен председател на ВСОП е митрополит Стефан, по-късно обявен за почетен председател. В значителна степен през 30-те и началото на 40-те години работата на организацията се ръководи от юриста проф. Георги П. Генов.

ВСОП стои на определени антикомунистически и антиземеделски позиции, изразява консервативни нагласи, на моменти проявява неприкрита симпатия към политическата десница, но не поставя в дейността си акцент върху политическата система и актуалните вътрешнополитически проблеми. Единственият по-сериозен пример за активно участие във вътрешнополитическото развитие е опитът чрез обединение на различни родолюбиви и професионални организации да формира консултативен орган на царя-Върховен всебългарски съвет (1930 г.). 

В състава на ръководството на ВСОП преобладават членове на масонски ложи. Вероятно повече от половината ръководители, както и голяма част от членския състав в София и провинцията. 

(Из Алтънков Н. - "Нарекоха ги фашисти". С., 2004 г., с. 118-126; Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 283-284)